Това общество не притежава никакви външни закони, всеки член в него е поставен на равна нога със своите събратя и все пак, всеки един знае мястото, що му е отредено и всички драговолно се подчиняват на един общ началник.
Този началник не се „избира", нито „назначава" и все пак нито един от членовете на това общество не ще се никога усъмни кой е тоя началник.
Достъпът в това Общество не може да се добие ни с измама, ни с насилие, нито пък може да бъде наследен с закон. Съкровени природни закони само определят дали един човек е достоен да бъде приет в него и тогава няма сила в света, която да попречи на неговото приемане.
Ала приетите не обвързва ни клетва, ни обет, те са си сами закон и норма.
Членовете на това Братство не се отличават по някакъв външен белег, нито по някаква обща особеност в начина на живеене.
Но самите те, макар и никога да не са се виждали на лице, се познават помежду си без „знаци, думи и движение".
По естество това Общество е напълно скрито от външния свят и все пак цели народи се намират под негово влияние, без дори и да подзират това.
Няма път на възмогване към висши, свръхматериални цели, който да е бил верен, без някой от членовете на това Братство да е поел невидимото му ръководство.
Поетичното въображение на всички народи и времена дължи голяма част от своите образи на туй погрешно разбиране. Суеверието е било винаги приятел на поета, а голата истина е престрога и проста, за да вземе участие в кръшните игри на гиздаво натруфената фантазия.
От време на време отделни личности са узнавали за съществуването и действието на това невидимо и при все това свързано с реални земни човеци Общество, а други са разнасяли вестта за него, обзети от какви не съмнения, та в края на краищата е останала за него само тъмната мълва на сказанието.
Други пък са знаели за това Общество, ала техния прост живот и деяния не са задоволявали пъстрата им фантазия, та са сметнали за нужно, да окичат своите съобщения с разни труфала и да представят своите по-стари братя — човеци като полубогове или поне като някакви чудновати магесници.
Последните съобщения за тях бяха от такъв вид.
Тия хора са грешали съзнателно и не със зла умисъл и са вярвали, че не могат да дадат по-харен израз пред хората на своята собствена почит към „по-старите братя" оттуй да ги представят извисени високо над (човеците) тях.
Hо самите членове на това Общество решително отклоняват това фантастично въздигане.
Ала самата действителност ни сочи един далеко по-възвишен образ на тия Братя, отколкото оня, що би могла да нарисува и най-богатата, жадна за краски фантазия.
Тe наистина прeмeстват планини, без пръст да помръднат, защото тяхната воля, ръководена от най-висшето познание, стои зад дeлото на много ръцe и мозъци.
За магесническитe „фокуси" и „изкуства" на факирите няма място в работата на по старите братя на човечеството.
Тe съдeйствуват за осъществяване обширния план на развитие, който един вечен, космичен закон е предначертал на човечеството, и тяхната работа не познава лични интереси, не познава предпочитане на отделни единици, ако ще би то да произтича и от най-идеални мотиви.
Който дири груби „чудеса", не ще ги намери при тях.
Същинските събития в деянието на Белите Братя остават скрити за външния поглед, колкото и да са чудни всъщност.